Да, България и ДБ не трябва да обосновават преизбирането на Христо Иванов

" Да, България "  и Демократична България не би трябвало да обосновават преизбирането на Христо Иванов - за него има задоволително причини. По-важно е да се съсредоточат върху аргументите за загубата на гласове на последните избори, написа Д. Смилов.

Въпреки подадената оставка поради слабия резултат на последните парламентарни избори, Христо Иванов беше изрично избран отново за водач на " Да, България ". Опонентите на тази партия и нейната коалиция Демократична България сигурно ще употребяват това развиване за рецензии, основани на съпоставения с преизбирането на Корнелия Нинова в Българска социалистическа партия. Разбира се, сходни повърхностни паралели са неизбежни, само че в същността си проблемите в двете партии са радикално разнообразни по следните аргументи.

Едните - нагоре, другите - надолу

" Да, България " и Демократична България бяха основани от хора като Христо Иванов, Атанас Атанасов и Борислав Сандов. След неудачното разцепление на парламентарните избори през 2017-а година тези водачи активизираха демократичната общественост и съумяха да и подсигуряват парламентарно посланичество в три следващи Народното събрание през 2021-а година. Вярно е, че в последния от тях Демократична България загуби половината от гласоподавателите си за сметка на новата групировка Политическа партия. Но по този начин или другояче водачеството на Христо Иванов е отговорно за цялостния прогресивен път от извънпарламентарна конструкция до участник в ръководещо болшинство и държавно управление. При Българска социалистическа партия под управлението на Корнелия Нинова пътят е стабилно надолу - от втора политическа мощ до четвърта; от най-голямата партия в център-лявото до нишов представител.

Като политически послания обстановката в столетницата и в " градската десница " също е противоположна. Демократична България на процедура съумяха да наложат своя дневен ред измежду целите на обществото. Критиките на " модела Борисов " и настояванията за оставка на патрона му и основния прокурор бяха лайтмотивът на политическата 2021-а година. Заедно с тематиките за модернизацията на ръководството, дигитализацията и по-задълбочената евроинтеграция, тези цели се трансфораха и в идейната платформа за триумфа на Политическа партия. Получи се абсурд, неостанал неусетен от Христо Иванов - концепциите на Демократична България бяха възприети от огромна част от съперниците ѝ, респективно констатацията, че Демократична България е " жертва на триумфа си ", не е напълно неудачна.
Редакцията предлага
Корнелия Нинова опита да наложи " закостенял социализъм " с орбанов привкус в България, което се оказа пагубно за левицата и неясно за обществото. Вярно е, че се раздухаха националистически нервности към Истанбулската спогодба и Северна Македония, само че посредством тях Българска социалистическа партия се намести трайно в душната, тясна и пренаселена ниша на " патриотите " и се изолира от по-младата и динамична част на обществото. С две думи, този дневен ред нито донесе гласове на левицата, нито (слава богу) стана акцент в управническата стратегия на новото болшинство. (Всъщност, той си остава сериозен евентуален риск за това болшинство, в случай че не бъде приглушаван и замитан под министерските килими).

Накрая, и в " Да, България ", и в Демократична България, и в демократичната общественост като цяло има достоверно чувство, че водачите и особено Христо Иванов би трябвало да останат. Че те са актив, от който не трябва да се лишават сега. Разбира се, има разнообразни гласове и визии по тези въпроси има, само че съществува и солидно, същинско болшинство зад тази позиция. В Българска социалистическа партия против Корнелия Нинова се оформи мощна вътрешна опозиция от основни фигури, която тя удържа главно с апаратни игри и хватки. Като цяло някакъв достоверен възторг във връзка с управлението в столетницата не се усеща, а господства апаратно обезпечената воля за оставане на власт.

Демократична България би трябвало да стартира да мисли като огромна партия

Основният въпрос за " Да, България " и Демократична България не е да обосновават преизбирането на Христо Иванов - за него има премного причини. По-важно е да се съсредоточат върху аргументите за загубата на гласове на последните избори. Позитивното, на което може да се стъпи в бъдеще, е запазването на обединението Демократична България и нейното прерастване в по-интегриран политически индивид: задача, която управленията на ДСБ, " Да, България " и зелените би трябвало да осъществят в наложения към този момент дух на съгласие и съдействие. Най-важното е може би заложено в думите на Христо Иванов, че Демократична България би трябвало да стартират да мислят като огромна партия, като групировка, която може да спори за първите места в българската политика.

Политологът Даниел Смилов

Това не е лесна задача и тук може би бяха главните неточности на последните избори на управлението на Демократична България. Много водачи бъркат като ненужно се тикат напред, където не им е мястото. Христо Иванов изрично не е от тях, а в противен случай, като инстинктивен и изчерпателен човек от време на време е податлив да не се акцентира задоволително. Макар и разбираемо, това оголва политическото поле за хора с надуто его, бомбастична изразителност и подозрителен изчерпателен багаж - типажи, на които сме се нагледали и от които наподобява имаме неизчерпаеми ресурси. Един образец за неточност от незадоволително подчертаване бяха президентските избори, на които очевидният претендент на Демократична България трябваше да е Христо Иванов. В новия си мандат той би трябвало да стартира със спокойната убеденост, че зад него в действителност стоят доста хора, които го ценят, имат вяра и възприемат като български политически водач.

Основните задания пред Демократична България

Три са другите задания, които Демократична България би трябвало да решат, с цел да възвърнат доверието на своите гласоподаватели, а и да разширят въздействието си оттатък тези пикови 11-12 %, които съумяха да реализират на изборите.

Нови послания оттатък корупцията и правосъдната промяна

На Демократична България основателно се падна тежкия управнически сектор на правосъдната промяна, която несъмнено е основна. Основната управническа задача на групировката, несъмнено, е да организира (като събере нужната подкрепа) тази промяна умело и сполучливо. Но от позиция на гласоподавателя тази задача към този момент е завършила - той към този момент три пъти подред дава мандат за нейното решение и по този метод си е приключил работата. За да бъде забавна за гласоподавателя, Демократична България освен би трябвало да извърши обещаното, само че и да е сензитивна към други и нови проблеми пред обществото, които няма да се свършат откакто то се снабди с работещо правораздаване. Демократична България би трябвало изпреварващо да реагира на тематики като инфлацията, продължаващата ресурсна взаимозависимост от Русия, неравенствата в страната и неприемливите равнища на беднотия. Това ще е теренът, на който ще се водят електоралните борби и в случай че Демократична България желае да е съответна, би трябвало да има мощни послания на него.

Надпреварата с ГЕРБ за център-дясното

Демократична България е в идейна конкуренция с ГЕРБ във връзка с гласоподавателите в център-дясно. ГЕРБ също търсят собствен нов облик и евентуално са решили да влязат в " консервативната " националистическа ниша. Има риск с този ход те да се самомаргинализират по образеца на Българска социалистическа партия, само че Демократична България би трябвало да опита да опълчи на консервативния шовинизъм а ла Орбан и Качински един по-просветен и по-кооперативен вид на отбраната на националния интерес. Едно от преимуществата на Демократична България в тази конкуренция е нейният еднопосочен проевропейски и пронатовски темперамент, който не е бил помрачаван от построяването на съветски газопровод за рекордно време и за българска сметка, както и от забавянето с десетилетие на основната ни газова съгласуваност с Гърция (да не приказваме за проблеми като " Скрипал ", " Белене " и т.н.). След рухването на ГЕРБ от власт Бойко Борисов към този момент е повече вътрешнопартиен проблем, в сравнение с народен (както евентуално и проблем за едно реформирано правосъдие). Но забавното е, че конкуренцията сред Демократична България и ГЕРБ към този момент не е толкоз лична, колкото идейна - терен, на който ГЕРБ обичайно не са изключително мощни.

Младите и конкуренцията с Политическа партия

Демократична България би трябвало да се отвори уверено за младите, както и за хора отвън по-тесните активистки кръгове. Създаването на гъвкави мрежи от поддръжници, търсенето на моментни обединения по избрани въпроси от важен публичен интерес, потреблението на големия капацитет от симпатизанти са неща, за които Демократична България може да се учи от Политическа партия. На този терен ще се разиграе конкуренцията с тази нова групировка и е ясно, че Демократична България потегля от неизгодна позиция. Кариерата на Ицо Хазарта е ясно увещание за пропуснати шансове и некадърност на Демократична България да прави оценка хората, които има. За наваксване в тази посока би трябвало да бъде вложена доста сила, мисъл и креативност. Но най-много би трябвало да бъде вложена взаимност, която да отива оттатък съзнати и неосъзнати елитарни настройки.

***

След преизбирането на Христо Иванов, както и след изборите на ново управление в ДСБ и при зелените, Демократична България ще има опция да се концентрира върху политическия си облик и връзките с гласоподавателите. Кога ще са идващите избори в актуалната политическа среда не е изключително ясно, въпреки че пред четворната коалиция има задоволителен небосвод за осъществяване на програмата ѝ. Демократична България би трябвало да е оптимално съсредоточена както в осъществяването на тази стратегия, по този начин и в идейната борба за евентуални поддръжници и гласоподаватели. Всеки един от тези два детайла е основен за бъдещето на групировката, а триумфът на водачеството, както постоянно, ще зависи от съчетанието на отговорността към поетите задания и способността да се вдъхва религия и разбиране измежду хората.

Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.